Според скорошна прогноза, направена от Goldman Sachs, световният музикален пазар може да достигне 50,1 милиарда долара приходи до 2030 г. Но как изглежда индустрията по пътя към този резултат? Стриймингът е основният двигател зад скока в музикалните приходи, възлизайки на едва 19,8% през 2015 г., но достигайки 67% през 2022 г.
Предвид този огромен ръст в приходите една платформа излиза начело пред всички останали. Spotify държи 31% дял от глобалния стрийминг пазар, което го прави есенциална част от тенденциите за стрийминг на музика. Apple Music изостава с едва 15%, следван от Amazon Music (13%), Tencent Music (13%) и YouTube Music (8%).
Какво е въздействието на алгоритмичните плейлисти върху навиците за слушане?
Програмираното слушане представлява 34,3% от общия брой слушания, като това включва редакторски и алгоритмични плейлисти, чрез които потребителите са отворени за откриване на музика и могат да станат активни слушатели.
Активното слушане представлява 60,7% от всички анализирани стриймове, с 5% буфер от ‘Other’, който не може да бъде идентифициран. По-нататъшното разглеждане на статистиката за програмирано слушане разкрива, че влиянието на алгоритмичния плейлист представлява около 18,7% от програмираното слушане през 2015 г. – или около един стрийм от пет.
Алгоритмичните плейлисти представляват 61% от програмираното слушане – което означава, че повече от половината стриймове, генерирани от плейлисти, идват от алгоритмични плейлисти в Spotify. Радиостанциите от своя страна представляват 36%.
Останалите алгоритмични плейлисти представляват 25% от програмираното слушане – или около един на всеки четири стрийма. Междувременно редакторските плейлисти представляват само 11%.