Кръговата икономика в България: Как индустрията се справя с отпадъците
В индустриалното производство един и същ материал може да бъде изведен от употреба като отпадък или да бъде върнат в производствения цикъл като вторична суровина. Между тези две възможности стоят събирането, сортирането, технологията за преработка, качественият контрол и най-вече въпросът дали за получения материал има реално приложение.
Това е и една от най-трудните задачи пред българския преход към кръгов модел. Страната има национална стратегия, която поставя акцент върху предотвратяването на отпадъците, повторната употреба, рециклирането и намаляването на депонирането. Данните обаче показват, че промяната тепърва трябва да набира скорост. Според Европейската агенция по околна среда през 2023 г. вторичните материали са представлявали 4,9% от общото потребление на материали в българската икономика – ниво, което остава значително под средното за ЕС.
Кръговият модел започва преди отпадъкът да бъде създаден
В традиционната линейна икономика движението е сравнително ясно: добиват се суровини, произвежда се продукт, той се използва и накрая се изхвърля. При кръгова икономика целта е материалът да остане в икономическия цикъл възможно най-дълго.
Рециклирането е само част от тази логика. Преди него идват ограничаването на отпадъка, по-дългата употреба на продуктите, повторното използване и проектирането им така, че отделните материали да могат да бъдат възстановени след края на употребата.
Тъкмо тук се променя и начинът, по който индустрията гледа на производствения отпадък. Вместо да бъде разглеждан единствено като остатък от процеса, той може да се превърне във вторична суровина – но само ако качеството и характеристиките му позволяват това.
Кога отпадъкът отново става суровина?
Самото наличие на отпадъчен материал не създава затворен цикъл. Необходима е последователност от операции, чрез които материалът да бъде отделен, идентифициран, почистен, преработен и подготвен за ново производство.
При пластмасите например смесването на различни полимери, наличието на замърсявания или трудно отделими слоеве може да усложни преработката. Затова качеството на вторичната суровина зависи още от начина, по който отпадъкът е събран и сортиран.
Ефективното рециклиране на отпадъци предполага и проследимост. Производителят трябва да знае какъв материал получава, откъде идва и дали характеристиките му са подходящи за конкретния производствен процес.
Когато тази връзка липсва, част от събраното количество може да се окаже технически неподходящо за нов продукт. Затова високият процент разделно събиране сам по себе си не е достатъчен показател. От значение е колко от събрания материал действително се връща в икономиката.
Полиетиленът показва как изглежда затвореният цикъл на практика
Полиетиленовите отпадъци са добър пример за материален поток, който при подходящо сортиране може да бъде механично преработен и върнат отново в производството.
Процесът включва подготовка на отпадъка, рециклиране и производство на регранулат – вторична суровина, която може да се използва при създаването на нови полиетиленови изделия.
При полиетиленовите отпадъци затвореният цикъл е възможен, когато материалът е предварително сортиран и годен за механично рециклиране. След преработката може да се получи регранулат, който да се използва отново като вторична суровина в производството на пластмасови изделия. Това намалява необходимостта част от производството да разчита изцяло на първичен материал и показва как отпадъкът може реално да се върне в икономическия цикъл.
Този пример показва какво всъщност означава „затваряне на цикъла“: връзката между отпадъка и следващия продукт трябва да бъде технологично възможна, проследима и икономически работеща.
Доброто рециклиране започва още при дизайна на продукта
Някои от трудностите при управлението на отпадъците се създават много преди продуктът да попадне в контейнера.
Опаковка от един полимер обикновено се обработва по различен начин от конструкция, в която са свързани няколко материала, лепила, покрития и допълнителни слоеве. Колкото по-трудно могат да бъдат разделени компонентите, толкова повече операции може да са необходими при последващата обработка.
Затова индустрията постепенно измества част от вниманието към проектирането с мисъл за края на жизнения цикъл. При опаковките това означава още при разработването да се прецени не само как продуктът ще бъде произведен и използван, а и какво може да се случи с материала след това.
Тази промяна вече се подкрепя и от европейската нормативна рамка. Регламент (ЕС) 2025/40 за опаковките и отпадъците от опаковки е в сила от февруари 2025 г., а основните му правила се прилагат от 12 август 2026 г.
България още не използва достатъчно вторични материали
Наличието на рециклиращи предприятия не означава автоматично, че икономиката използва ефективно вторичните суровини.
Показателят за кръгово използване на материалите измерва каква част от материалите, използвани в икономиката, идват от възстановени ресурси вместо от първични суровини. За България той се е повишил от 4% през 2019 г. до 4,9% през 2023 г., но остава далеч от европейското равнище. Европейската агенция по околна среда оценява, че при досегашната тенденция е необходимо ускоряване на напредъка.
Това е важна разлика. Да управляваме по-добре отпадъците е едната половина на задачата. Другата е предприятията действително да използват повече вторични суровини в новото производство.
Отпадъкът на едно предприятие може да бъде ресурс за друго
Една от по-интересните посоки в българската стратегия е индустриалната симбиоза – модел, при който остатъчният материал от едно производство намира приложение като ресурс в друго.
Това изисква постоянство на качеството, надеждни количества, документация и технология, която може да работи с вторичната суровина. Ако някой от тези елементи липсва, материалът трудно може да бъде включен в стабилен производствен процес.
Свързването на предприятията, рециклиращите мощности и пазарите за вторични суровини е сред направленията, заложени в българската стратегия за кръгова икономика.
Следващата стъпка е материалът да остане в движение
Кръговата икономика няма да се измерва с броя зелени послания върху опаковките, а с много по-конкретен резултат: колко суровина остава в употреба след първия си жизнен цикъл.
За индустрията това означава по-точно разделяне на отпадъците, предвидимост на вторичните суровини, технологии за тяхната преработка и продукти, проектирани така, че материалът да може да бъде възстановен.
България вече има предприятия, които показват как подобен модел може да работи. Националните данни обаче напомнят, че отделният добър пример и кръговата икономика в национален мащаб са две различни неща. Истинската промяна ще се види, когато вторичната суровина престане да бъде изключение и се превърне в нормална част от производствената сметка.