Това е Индира Ганди – противоречива, загадъчна, силна жена, първият министър-председател жена в историята на Индия, обичана и мразена едновременно.
През 1917 г. в Алахабад, Индия се ражда Индира Ганди. Може би не помните времето, в което е била жива, но със сигурност всички познават фигурата на не много висока жена, с отличителен бял кичур в косите и дълбок, замислен поглед.
Родена в размирната 1917-та, на 19 ноември, малко след Октомврийската революция, в Алхабад, Индия в известната фамилия на политическите активисти – Неру. Нейният баща Джавахарлал Неру е един от най-ярките представители на движението за отхвърляне на британското колониално владичество, водач на социалистическата партия „Индийски национален конгрес“ (ИНК), което по онова време, освен героичния ореол на борец за национална независимост, му коства и 10 години престой в затвора.
Индира израства в разгара на борбата за независимост в силно политизирано семейство. Образованието, което получава в частно училище в Швейцария има висока цена, защото същевременно придружава майка си по време на лечението й от туберкулоза, което се оказва неуспешно. След смъртта й се мести в колежа Съмървил, Оксфорд, но не го завършва.
Избрана е за президент на младежката организация към Индийския национален конгрес през 1956 г., а през 1964 г., след смъртта на баща й, е избрана на негово място в парламента.
По онова време почти никой не вярва в Индира, дори и хората, които я издигат до този пост с намерението да управляват чрез нея. Съпругът й Фероз Ганди, с когото са разделени, вече е починал през 1960 г. Не е възприемана сериозно политически и интелектуално и дори получава прякора “gungi gudiya” (празноглава кукла).
Но само за пет години Индира Ганди става един от най-влиятелните премиери на Индия.
Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; пусната е в експлоатация първата АЕЦ (в щат Махаращра); в селското стопанство протича т.нар. „Зелена революция“, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.
И тук идва причината, поради която Индира е едновременно мразена и обичана.
През 1975 г. Върховният съд в Аллахабад признава Индира Ганди за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите през 1971 г., нарежда й да подаде оставка и налага забрана за политическа дейност в продължение на шест години.
В отговор Ганди, позовавайки се на член 352 от Конституцията, обявява извънредно положение. По време на него Индия постига редица успехи, например практически са прекратени тежките религиозни конфликти. Други мерки не са никак популярни, като наредбата за стерилизация за овладяване на непрекъснатия прираст на населението, закриването на някои вестници и ограничаването на политическите свободи.
През 1977 г. Ганди надценява собствената си популярност и назначава извънредни избори, които губи. Връща се на власт през 1980 г. Вторият ѝ мандат като премиер е изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щат Пенджаб. Лидерът на сикхите Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява „Сикхска независима самоуправляема общност“. Сепаратистите поддържат Пакистан в тежкия конфликт между двете страни.
Отмъщението на сикхите не закъснява — на 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от своите телохранители. За утрото на 31 октомври тя има насрочена среща, която очаква с особено удоволствие – телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов.
Индира Ганди дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран (син минзухар), които по нейно мнение трябвало да допълват ефекта на екрана. Решава да свали бронираната жилетка за интервюто, смятайки, че я прави пълна, което по-късно се оказва фатално.
Правителството така и не разбира кой е възложител на убийството на Индира Ганди.
За някои тя продължава да бъде месия, след като спечели сърцата на бедните и непривилегированите със своите програми за социално подпомагане и лозунги „Долу бедността“.
Източник: Edna