Изкуственият интелект обещава по-добри решения, по-ефективно използване на вложенията и по-малко административна тежест. За европейското земеделие обаче основният въпрос вече не е само какво може да направи технологията, а кой може да си позволи да я използва, при какви разходи и кой в крайна сметка ще спечели от създадената стойност.
Това беше във фокуса на работилница за изкуствения интелект в земеделието и горското стопанство, проведена на 14 октомври в рамките на 12-ия Конгрес на европейските фермери в Стокхолм. Форумът беше организиран от Copa и Cogeca заедно със шведската LRF и събра представители на европейски земеделски и кооперативни организации в важен момент за бъдещето на ОСП.
В панела участваха представители на Европейската комисия, Raiffeisen-NetWorld, кооперативната група Lantmännen и GAIA ЕΠΙΧΕΙΡΕΙΝ, която беше представена от Василис Пиргиотис, член на борда и ръководител на брюкселското бюро. Модератор беше Макс Шулман от финландската MTK.
Ръководителят на Raiffeisen-NetWorld Ян Прьобстинг-Аделово посочи, че при тестове за променлива сеитба по зони в полето е отчетено средно повишение на добивите с 9%, но по-малко от 5% от производителите реално използват тази практика. Според него това показва, че доказаните ползи сами по себе си не са достатъчни за масово прилагане.
Заместникът на Европейската комисия по управление на данните Пиерлуиджи Лондеро обърна внимание, че машините, сензорите, сателитите и системите по ОСП вече генерират голям обем информация, но тя остава разпокъсана в различни платформи, които често не си „говорят“ помежду си.
Затова Комисията поставя акцент върху интероперативността и върху Общото европейско пространство за земеделски данни. Целта е производителите да могат да използват информацията комбинирано, без да губят контрол върху нейното използване и върху бизнес решенията си.